Къде ли си, Дяконе?

Студ, глад, безхаберие... Страх!
Мрак е обгърнал душите ни, 
огнището бащино плахо мъждука...
Забрави ли ни, Дяконе???

Девет гудин скитб се по върлото,
дух възрожденски в сърцата разпалва,
но нас защо не огряваш, Апостоле???

Къде ли си в днешното време разделно?
Къде си да видиш ти що е култура
и колко е "свята и чиста" родината?
Къде си да чуеш речта ни "омайна"
на вожда народен и на клетите юноши...

В дни на мизерия и бездуховност,
когато отново на тебе разчитаме
и плачем за теб, и те чакаме!
Забрави ли своя народ, о, Апостоле?!?

Или ние те тебе забравихме...

Не, там си, Дяконе, в книгите по лъжеистория,
на стените на "видните" наши водители,
на гърдите на "славни юнаци", гладко избръснати!

Но дали си в сърцето ни, плахо треперещо,
или в душата ни, някъде в мрака закътана?

Тук ли си?

Да, аз те вече усещам, Апостоле!!!

Тук, дето всичко започва и свършва,
тук, при дедите ни будни и свйти
и при родната майка България!

Жив си тук още ти, Дяконе,
жив си бил и вечно ще бъдеш
в безсмъртния и славен Дух на народа,
вътре, в духа на всеки свят българин!

Днес аз призовавам те, славни Апостоле,
кат силно изричам туй слово българско
и от душа и сърце пращам ти мойта молитва:

Събуди се, Левски!!!

Събуди се отново в Духа на народа ни!
Събуди се и огрей всички истински българи!

За да открием дълбоко ний в себе си Дякона
и мрака в душата с Любов да заместим,
страха и гнева да надвием ний с Вяра,
в Свобода да обгърнем ума и сърцето си!

Да, аз те вече усещам, Апостоле!!!

Благодаря, че отново си с нас, Дяконе български!
Благодаря, че дари ни с теб Бога Всевишен!
Благодаря, че сме винаги заедно...

Дяконе!!!! 

Пламен Михайлов, 24 ноември 2012г.