Всяка хубава приказка има запомнящо се начало. Казват даже, че доброто начало е наполовина свършена работа. Не знам дали е така, но аз никога няма да забравя как започна моята приказка. 

Първите четири години на моето обучение аз прекарах в 74-то СОУ „Гоце Делчев“ под опеката на всеотдайната г-ца Тодорова. Никога няма да забравя тези щастливи и безгрижни дни, които ми донесоха стабилна основа и увереност за бъдещото ми развитие! Винаги ще съм благодарен на училището ми за незабравимото преживяване и за ценните знания, с които учителите ме дариха!

Сега, след повече от 10 години, моята приказка отново ме доведе дотук. Но този път не като учащ се, а като споделящ знание. Благодарение на фондация „Изкуството да живееш“ аз се върнах в детските си години и се забавлявах от сърце с лъчезарните деца от моето, 74-то училище, които също като мен започват своята приказка оттук. Заедно преживяхме най-важните житейски уроци, за да открие навреме всеки сам правилата на играта, наречена живот!

Моята хубава приказка обаче вие едва ли ще запомните. Може би няма и нужда. Искам обаче всички вие - деца или родители, учащи се или споделящи, тъжни или щастливи - искам да запомните едно единствено нещо, заради което днес четете думите ми:

АЗ ИЗБИРАМ КАК ДА ЖИВЕЯ!

Откакто осъзнах тази простичка истина, животът ми започна да разцъфва като пролетно цвете. И до днес всеки ден си я припомням с усмивка на лице:

АЗ ИЗБИРАМ КАК ДА ЖИВЕЯ!

Аз, ти, всеки един – без значение на колко си години, какво си постигнал или колко пари имаш. Никой никога не може да ти отнеме правото на Свободна воля! Бъдещето зависи от нас, защото днес

АЗ ИЗБИРАМ КАК ДА ЖИВЕЯ!!! 

13 април 2012г.